Миниатюрния провансалски свят на малкия Исус: сантоните

Думата сантон (‘santoun’ на провансалски) означава ‘малък светец’. Тези симпатични малки фигурки, с които в домашния предколеден уют влиза Рождеството Христово, изобразяват не само традиционните ясли с тримата влъхви, малкия Исус и всичко, свързано с библейската история, но и многобройни персонажи от провансалския бит.
Според една легенда, традицията за възстановката на сцената с рождеството на Исус в яслите води началото си от Свети Франсоа Асизки, който бил провансалец по майка. По-вероятно е все пак сантоните да водят началото си от неаполитанската традиция на „presepio” (ясли), която е близа до провансалската.
Несъмнено традицията на сантоните е една от проявите на католическата контра-реформа, която се противопоставя на калвинистите, връщайки култа към изображенията. Още от 18 век монахините изработват витрини, в които представят сцената на Рождество Христово. В началото фигурките са изработвани от восък, стъкло, и дори от хляб. Още преди френската революция в църквите се подреждат ‘ясли’, изобразяващи Рождество Христово в периода преди Коледа. След като френската революция забранява местата за религиозен култ, вярващите започват да си правят сами обикновени фигурки от сурова или печена глина и да подреждат в домовете си сцената на Рождеството. С течение на времето това дава началото на една занаятчийска традиция, първоначално в района на Марсилия, където още от 1803 започва да се провежда традиционен ‘панаир на сантоните”, съществуващ и до днес.

Между класическите персонажи, в допълнение към задължителните за библейската история , са тези на овчаря, на селяните и селянките носещи различни хранителни провизии, кмета, кюрето, хлебаря, мелничаря, ловеца, рибаря и продавачката на риба, бохема, селския глупак, берачката на лавандула, барабанчикът, слепецът и сина му и т.н. Особено внимание заслужава персонажа на селския глупак (или по-скоро ‘щастливият’, ‘учуденият’), който е задължителен елемент. Вярва се, че той носи щастие. Невинната душа - той няма какво да поднесе като дар, но е удивен и щастлив за това раждане. Той е изобразяван винаги с ръце, вдигнати към небето в знак на удивление и на радост.
Всички тези персонажи, представители на селското население от 19 век, са заобиколени от съответния типичен за времето си пейзаж – мелницата, оборът, и от там, цялото провансалско село и покрайнините му.
В днешно време на много места в Прованса, в преддверието на църквата, в кметствата или просто на обществено място, се правят възстановки на тези ‘ясли’ с Рождество Христово и на провансалското село. Организират се изложби и конкурси. В много домове, непосредствено до новогодишната елха неизменно присъстват и ‘яслите’, като всеки прилага фантазията и уменията си за да пресътвори миниатюрния свят, обкръжаващ малкия Христос. Най-автентично изглеждат тези, в които се използуват природни материали, като мъх, изсушени клонки и листа. Сантоните могат да бъдат направени от различни материали, да са рисувани или облечени с истински дрехи, ушити специално за тях. Особено внимание се обръща на детайлите – препечената коричка на хляба , заглавието на вестника, етикета на бутилката и т.н.
Тъй като размерът на ‘яслите’ може да варира извънредно много, трябва да се внимава да се колекционират персонажи със съответните пропорции. В домашни условия колекцията се обогатява всяка година с някое дърво, животно, къщичка или персонаж. Дори и тези, които не правят цели ‘ясли’, винаги изваждат за украса по Коледа фигурките, които се пазят като ценен предмет.

Традиционните пазари на сантони предлагат огромно разнообразие от тези фигурки. Най-ценните са правените ръчно от майсторите на сантони, които са особено сръчни и изобретателни по отношение на малките детайли, било то в дрехите, или в предметите, пресътворяващи провансалкото село и природата около него.

С повдигналата се напоследък дискусия за различните прояви на религиозните изповедания и светския характер на френската държава, се надигнаха гласове, искащи забраната на ‘яслите’ на обществени места или на места, различни от католическите църкви. Едно е ясно - това е традиция, която е устояла през вековете и както е надживяла френската революция, така ще надживее и този етап, тъй като малките типични персонажи неизменно ще влизат в провансалския дом, за да допринесат за коледния уют и топлина.

Вдъхновено от блога на Надин