On a colorié et les oeufs et les marmots / Боядисахме и яйцата и децата

Au nom de la Rose / В името на Розата

Rosa Damascena (de mon jardin en France)

     Les villes de Grasse en France et de Kazanlak en Bulgarie (sur les terres de l’ancienne Thrace)  se situent sur le même parallèle 43° N. Avec des climats différents, mais un ensoleillement au solstice de Juin de même durée,  les deux villes sont néanmoins considérées comme  les deux hauts lieux de la rose oléifère – la rose qui donne la précieuse  huile essentielle au parfum divin et qui est à la base de nombreuses préparations cosmétiques.

     

     Selon les experts, il n’y a que deux types de roses qui sont cultivées pour les besoins de la parfumerie :

                      - La Rosa Damascena,  variété trigintipetala cultivée en Bulgarie

            et

 - La rose de Mai de Grasse, Rosa Centifolia, cultivée aussi en Afrique du Nord

Rosa Alba

      De moindre importance, Il existe aussi  la Rosa alba  cultivée en Bulgarie, en Tunisie, au  Maroc et en Egypte.

     Même si les roses sont connues en Thrace et en Europe dès l’époque d’Alexandre le Grand, la culture pour  leur  parfum ne commence que vers le XVIème siècle.

     En ce qui concerne la Rosa Damascena, la légende  raconte qu’au XVIème siècle un magistrat turc apporte avec lui dans la région de Edirne (ville principale de l’empire Turc avant la conquête de Constantinople) un plant de rose qu’il a beaucoup aimée pendant son voyage à Damas. Il commence à la cultiver et lui donne le nom de Rosa Damascèna en hommage à sa ville d’origine. Le sultan Murad III, émerveillé par la beauté de la plante, ordonne en 1593 le développement de la culture de la rose pour les besoins du palais. Le climat dans la région de Kazanlak s’avérant plus propice pour la culture de cette rose que dans son pays d’origine, bientôt une technique de plantation originale est développée, tellement efficace, que les rosiers sont cultivées même pour exporter en Russie et en Turquie.   

     Au début la rose n’était utilisée que pour l’extraction  de l’eau de roses. Mais les efforts d’obtenir de l’eau de meilleure qualité ont abouti dans la découverte des méthodes de double et multiple distillation avec le but d’extraire non pas de l’eau de rose, mais un produit  unique bien plus précieux, l’huile essentielle, qui ne va pas tarder à se faire connaitre sur le marché internationale.

     Dans la ville de Grasse, dont la renommée du centre de la parfumerie  est née de la tannerie au XVIe siècle, la culture de la rose pour le parfum  commence aussi vers le XVIème siècle, mai la Rosa Centifolia  a été adoptée beaucoup  plus tard, au début de 20^ème siècle.  

Rosa Centifolia, Rose de mai de Grasse

     La Rosa Centifolia est un hybride créé par des sélectionneurs  néerlandais entre le XVIIe et le XIX^e siècle. Selon certains, elle serait originaire du Caucase.

     D'un point de vue botanique, la rose de Mai de Grasse semble très proche de la Rosa Damascena bulgare.

     En revanche,  les deux roses sont  différentes pour le rendement et la composition de l’huile essentielle.  Selon Guy Gilly,  « Pour obtenir 1 Kg d’huile il suffit de 3/4 tonnes de Rosa Damascena,  alors qu’il en faudrait 12 tonnes pour la rose de Mai »  

   

Alambic

   Différentes sont aussi les techniques utilisées pour extraire l’huile essentielle des deux roses. La Rosa Damascena, très odorante, contient une quantité d'huile essentielle qui peut être extraite par hydro distillation. C’est une technique ancestrale en Bulgarie qui est aussi utilisée pour la distillation de la « rakia », l’eau de vie extraite du raisin.

     Quant à   la Rosa Centifolia, elle contient une quantité assez importante d'huile

Triage des roses à Grasse

essentielle qui ne peut cependant être isolée par hydro distillation d’une manière économique. Elle est  surtout utilisée pour l’obtention d’une concrète puis d’une essence absolue à partir d'un traitement par extraction aux solvants volatils ; ou bien pour une huile essentielle à partir d'un traitement aux solvants et à la vapeur d'eau.

     C’était  notamment pendant la période 1902-1918 que les producteurs bulgares ont eu des contacts avec le savoir-faire français en la matière. A cette époque là  l’huile essentielle  Bulgare commence à être reconnue sur le marché européen pour  sa  qualité.  C’était aussi le moment où la Rosa Centifolia est  introduite à Grasse.

     

     Parmi les plus importantes contributions des français sont la construction du premier alambic pour hydro distillation en 1902 à Karlovo avec l’aide d’un chaudronnier de Cannes,  la  première usine pour l'extraction de la concrète  en 1903 avec Charles Garnier et en 1904 sous la direction d’Albert Verley la première grande usine pour la distillation de l’huile essentielle, la Distillerie Française de la Vallée des Roses dans le village de Karnare.
     Aujourd’hui,  l’activité de la parfumerie à Grasse va de la production de matières premières naturelles à la fabrication de concentré. Un parfum contient de nos jours une quantité assez importante de produits chimiques de synthèse. Les entreprises grassoises se sont donc adaptées en se tournant vers l’aromatique de synthèse. 
     En Bulgarie, après une longue période de stagnation due à la dénationalisation des plantations,  la production de roses et de l’huile essentielle est en période de croissance.       Malgré les grandes difficultés des producteurs, la demande internationale de l’huile essentielle de rose, produit naturel, n’a pas cessée. Et avec les prix en hausse, on veut croire que la rose bulgare verra dans l’avenir  des jours en rose bien mérités. 

В името на Розата

     Разположени на една и съща  географска ширина, 43° северен паралел, градовете Грас в южна Франция и Казанлък в България (на територията на древна Тракия), макар и с различен климат, се радват на еднакво продължително лятно слънцестоене и се смятат за столици на маслодайната роза – розата, която дава скъпоценното етерично масло с божествен аромат и което е в основата на многобройни козметични и парфюмерийни произведения.

     Според специалистите, в света има два основни вида роза, която се използува за целите на парфюмерията:

          - Роза Дамасцена тригинтипетала, отглеждана в България

                и

          - Майската роза от Грас, Роза Сентифолия, която се отглежда и на някои места в северна Африка

Rosa Alba

     С по-маловажно икономическо значение е  Роза Алба, отглеждана в България, Мароко, Тунис и Египет

     Въпреки че розите са известни в Тракия и в Европа още по времето на Александър Македонски, отглеждането им с цел да се използува  техния аромат започва едва около 16-ти век.

     За Роза Дамасцена легендата разказва, че през 16-ти век един турски кадия, който имал огромни розови градини,  донесъл в района на Одрин (по онова време главен град на турската империя) една роза, която особено много го впечатлила при пътуването му до Дамаск. Той започнал да я отглежда и й дал името Дамасцена в чест на града където я бил открил. Султан Мурад III-ти, възхитен от розата, заповядал през 1593 да се започне отглеждането й за нуждите на двореца.

     Климатът в Казанлък се оказал много по-благоприятен за розата отколкото в родния й край и много скоро в района на север от Одрин около Казанлък и Карлово започнали да я засаждат и отглеждат  във все по-голям мащаб.     Въведената оригиналната технология за засаждане на рози се оказала толкова добра, че розови храсти били отглеждани  дори и за износ. В началото розите били използувани единствено за получаване на розова вода. Но с усъвършенстването на технологиите  в търсене на методи за извличане на розова вода с по-добро качество, започнали да се използуват двойната и многократната дестилация, чиято цел вече е един нов, уникален и много по-скъпоценен продукт, розовото масло, който скоро добива световна известност.

     В Грас, чието реноме на център на парфюмерийната промишленост  се ражда от развитата в него кожарска промишленост през 16 век, отглеждането на рози за парфюмерийни цели започва по същото време, но Роза Сентифолия е въведена много по-късно, около началото на 20-ти век. 

     Роза Сентифолия е хибрид, създаден от холандски селекционери през 18-ти – 19-ти век. Според други източници, произходът й може да се търси в Кавказ.

Rosa Centifolia

     Като ботанически вид  роза Сентифолия изглежда доста близка до българската  роза Дамасцена.

     В същност двете рози са доста различни по отношение на рандемана и на състава на етеричното масло, извличано от тях. Според Ги Гили, „ За да се получи 1 кг етерично масло, са достатъчни ¾ тона цветове от Роза Дамасцена, докато за същото количество трябват 12 тона роза сентифолия”

     Различни са  и използуваните техники за получаване на етеричното масло от двете рози. Роза Дамасцена, силно ароматична, съдържа голямо количество етерично масло, което може да се извлече чрез водна дестилация. Това е традиционен български метод използуван от древни времена за дестилацията на алкохол от грозде – добре известната ракия.

     

     Що се отнася до Роза Сентифолия, тя съдържа също доста голямо количество етерично масло, което обаче не може да бъде извлечено чрез водна дестилация така че това да е рентабилно. Тя се използува най-вече за получаването на конкрет и на абсолют въз основата на обработка чрез  летливи разредители и водна пара.

    

    

     Френският опит в обработката на рози навлиза в България през годините  1902-1918, периода, в който българското розово масло започва да става известно на световния пазар. Точно през този период в Грас започва да се отглежда и  Роза Сентифолия.

     Приносът на французите може да се отбележи при построяването на първия аламбик през 1902 в Карлово с помощта на майстор-казанджия от Кан,  при създаването на първата фабрика за извличане на конкрет през 1903 с Шарл Гарниер, и през 1904, под ръководството на Албер Верле, на първата голяма фабрика за дестилиране на етерично масло, la Distillerie Française de la Vallée des Roses, в Кърнаре.

    

     В днешно време тенденцията на парфюмерийната промишленост в Грас е да се върви от производството на суровини към синтезирането на концентрат.  Съвременните парфюми съдържат  голямо количество синтетични съставки и предприятията в Грас се адаптират към пазара, като се обръщат все повече към синтетичните аромати.

     В България, след един дълъг период на застой вследствие на денационализирането на розовите плантации, в днешно време производството на рози и розово масло е в период на растеж. 

     Въпреки огромните трудности пред производителите,  търсенето на международните пазари на естествения продукт, етеричното розово масло, не намалява. И като се знае, че цената на розовото масло расте от няколко години насам, може да  се предполага, че има основания  българската роза да се надява на едно заслужено.. розово бъдеще.

 

Sources:

- Guy Gilly, « Les plantes aromatiques et huiles essentielles à Grasse »
- « 330 years of Bulgarian rose oil », 1994

Ville-grasse.fr

http://fr.wikipedia.org/wiki/Grasse

www.fleurs-exception-grasse.com/